Мечта, събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я потискам!
Мечта, приличаща на нея,
а искам чувствата си да излея!
Да копнея и да съзерцавам,
обич страстна да дарявам!
Мечтата ми е олицетворение,
за красотата ти е тя прозрение!
За кадифената ти кожа, нежна!
За белотата несравнима, снежна!
Мечтата ми си ти изцяло,
очите ми са твое огледало
и най-желая на света
да бъда твоята мечта!
© Васил Зарев Todos los derechos reservados