Sep 13, 2012, 11:17 PM

Мечта

  Poetry » Other
771 0 0


Държа те във ръцете си ранена,

разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима!
Винаги боли, щом ти никнат крила.
В красотата си чудна, ти си незрима...
Никога не забравяй, не си ти сама!
През пръстите ми се стичат капчици истина,
чисти, неземни парченца тъга...
Чувствам как носиш във себе си зима,
а си направена лятна, моя... МЕЧТА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...