Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима!
Винаги боли, щом ти никнат крила.
В красотата си чудна, ти си незрима...
Никога не забравяй, не си ти сама!
През пръстите ми се стичат капчици истина,
чисти, неземни парченца тъга...
Чувствам как носиш във себе си зима,
а си направена лятна, моя... МЕЧТА...