Sep 12, 2006, 12:36 AM

МЕЧТА ПО КРЪСТОПЪТ

  Poetry
1.1K 0 3
странно се преплитат пътищата

преди беше просто:
само прави ъгли
кръстовища като кръстове
знаеш за къде си тръгнал
и къде ще пристигнеш

сега на места са успоредни
други водят обратно
други минават отгоре
или отдолу
някои пък не водят никъде

все някое е главният път

все някое трябва да е

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех... все някое е главният път...!
  • И аз съм за свободата на избора. Но понякога е объркващо, нали?... Радвам се, че ви е харесало стихотворението!
  • Колко ли скучен щеше да бъде животът, ако винаги знаехме предварително правилната посока. Понякога е забавно да се луташ по непознатите улички. В края на краищата стигаме там, за където сме тръгнали, но виждаме неща, каквито по главния път няма. Поздравления за стиха!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...