Мечтай, приятелю
Мечтай, приятелю
/автопсихотренинг/
Когато нещо си разстроен, или студено е у вас,
когато шета из простора с дъха си северния мраз,
недей да гледаш изпод вежди - като навъсен ученик,
да се вайкаш и нареждаш като загазил веч старик!
Недей, приятелю, послушай, глупост ще е туй, тъй знай!
А глупостите ни човешки - нали ги знаеш - нямат край!
Какво ли - питаш ме - да сториш - като всичко ти тежи?
Не се отчайвай! Що говориш? Я на кино ти иди!
Или... почакай! На лошото сложи му край!
Как ли? Много просто. Помечтай!
Да, приятелю отчаян! Мечтай по простому - човешки!
Или по-точно - по младежки.
Всичко да е в розов цвят, да ухае на липи....!
И от довчерашния свят ще няма, братко, и следи!
Разбра ме правилно, нали и вярвай ми аз имам право,
но и мене ми тежи - нещо тук ме гложди здраво!
Мечтите - пътеводители човешки понякога допускат грешки!
Например - влюбен си! Прекрасно! И мечтите тъй в захлас редиш унесен
дори във час, урока ти се струва песен!
И летиш и се възнасяш, и с нежни влюбени очи
името и произнасяш, а сърцето ти гори!!!
До тук добре. Но ''твойта'' Долцинея мила -
цветът на твоите мечти, на магаре се качила -
подир Санчо веч търчи!
А ти убивай великани, пленявай вражески войски
и за подвизи недомечтани мемоари си пиши....!
Де истина, де малко фалш оформихме ''мечтите''. Край!
А ти, приятелю, мечтай!
Мечтай, но твърдо и ДОКРАЙ!
© Георги Минчев All rights reserved.
