Мечтана
Море си ти, аз давя се във него,
небе си ти, и падам в пропастта,
но във водата въздух си за мен стаила,
от облаците ми направи ти криле.
Сълза си ти и лед насред пустиня,
убиваш в мен лъжите ми дори,
стопи се ти на мойта длан гореща,
мечтите ми за днес поне сбъдни.
Ти цвете си, насред живот със тръни,
и слънце, насред облачно небе,
звездите ми даряваш само с поглед,
усмивката ми даваш с поглед син.
Сърцето ми разбито бе от други,
раздадох го, ала за теб намерих част,
дарих ти я, а ти го свърза цяло,
и пак повярвах в светлината на деня.
И болка си, но си мечтана тегоба...
На Алекс
© Иван Русланов All rights reserved.
!
