Знаеш ли? Напомняш ми на някого...
с това нежно ухание на канела и мед...
Пробуди в мен спомен за лятото...
водка-мартини с много лед...
Вървяхме по плажа... помниш ли? ...
Сребролунна нощ... една китара...
с чудни струни, сякаш живи...
И една божествена отмара...
по тръпнещото ми тяло се разлива...
Луната бе свидетел на греха ми... ...
По-нежен от "Болеро" на Равел,
по-романтичен от Дон Кихот на Сервантес.
Мили мой, по път греховен си поел,
като герой си в "Ад" на Данте...
Страстен си като Казанова, ...
Да бях художник, бих те нарисувала,
стигат ми и само седем цвята,
а после нежно бих ти се любувала,
ще те сложа в рамка на стената.
На бялото платно ще те извая ...
Вали... пречистващ дъжд...
Нежно по лицето се стича...
Погали ме като ласка на мъж -
топло... страстно... обичащо...
Разля се светлина във душата... ...
Не се кръсти, невернико продажен!
Защо се кланяш на измислени от тебе Богове?
В култ издигнал си и злоба, и омраза.
Не ме докосвай с тези кървави ръце!
Не казвай, че обичаш ме безкрайно, ...
Построих си собствен - паралелен свят
с въздушни кули от любов и светлина,
с водопад от радост, щастие и смях,
заобиколих се със неземна красота.
Езерце направих си, напълних го с надежда. ...
Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...
Обичал ли си някога истински жена?
Силно... страстно... до полуда... всеотдайно...
Така че, погледнеш ли я, да изгаряш,
а докоснеш ли я, дива страст в теб да се разпали...
Обичал ли си някога така, че да те боли, ...
Дойде... усетих те... трепна моето сърце,
почувствах те и близък, и далечен.
Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,
но ти си все по-студен и безсърдечен.
Изгубих те, без да съм те имала дори. ...
Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева, ...
Дете... мъж... ангел... демон... какво си?
Понякога наивен си по детски,
понякога като Сатана си ти греховен:
измъчват ме толкова много въпроси.
Коя ти същност повече желая? ...
Не ме кори, че безумно те желая.
Не ме кори, че за тебе аз мечтая.
Не ме кори, че до болка те жадувам.
Не ме кори, че в сънищата теб бленувам.
Не ме кори, че всеки миг те искам. ...
Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,
когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?
Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,
избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.
Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова, ...
Тишина злокобна... черна сянка пропълзя в нощта,
загледа се в мен... порази ме с поглед празен и студен.
Почувствах страх, знаех, че това е тя – СМЪРТТА!
Усетих студ... потръпнах... знаех, че е тук за мен.
В образ на измъчена старица с коси посивели, ...
Слънцето тихо спи уморено,
обагрено в безумно ярка светлина,
над съня му ангел бди неотменно,
донесъл му спокойствие и тишина.
Ах, колко тихо е в безкрая, ...
Зората докосва ме нежно с устни топли.
Разстила златисто-пурпурните си лъчи.
Заслушана в моите ридания и вопли,
тъгува с мен, безропотно мълчи.
И спуска се мрак, зората тъжи, ...
