Животът ми като кубе на църква
в прегръдката си скрил е Любовта!
Залязва слънцето, денят горещ помръква
и в сън заспиват нежните цветя...
Край мен бълбукащо поточето пенливо
пречиства ме, избистря мисълта,
че нещо истинско, красиво и значимо
ме чака там – в трептяща самота!
Пристъпвам бавно, със целувка ще отключа
заключената тайнствена врата..
Дано с късмета си отново да улуча
мечтаното от твоята Душа!