Мечтите ми са циганчета боси
Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта.
Усмивките лицата им огряват.
Прелитат по блестящите павета,
които ги изгарят като ла̀ва.
Кикотят се на шантавия вятър
погалил ги небрежно по косите.
Отиваме на селския театър,
готови за изява на мечтите.
Мечтите ми са циганчета боси,
подразнили разлютените лелки.
Защо ли аз по Via Dolorosa
се спъвам на бананова обелка?
© Димитър Драганов All rights reserved.
