May 24, 2009, 4:16 PM

Медик 

  Poetry » Other
607 0 3

Часът е два - светлините притъпени,

уморено скланя той глава

в чаршафи омърсени

и звънва пак алармата едва - отново случай...

 

Отърсва той глава, кафето си допива

и впуска се в борбата със смъртта,

ето, пак е на ръба да рухне,

но сега екипът заедно с Бог

ще се борят  до сутринта, за да спасят

поредната изгубена душа!

 

Посвещавам този недодялан стих на всички работещи  в спешна медицинска помощ!

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??