Часът е два - светлините притъпени,
уморено скланя той глава
в чаршафи омърсени
и звънва пак алармата едва - отново случай...
Отърсва той глава, кафето си допива
и впуска се в борбата със смъртта,
ето, пак е на ръба да рухне,
но сега екипът заедно с Бог
ще се борят до сутринта, за да спасят
поредната изгубена душа!
Посвещавам този недодялан стих на всички работещи в спешна медицинска помощ!