24.05.2009 г., 16:16

Медик

1K 0 3

Часът е два - светлините притъпени,

уморено скланя той глава

в чаршафи омърсени

и звънва пак алармата едва - отново случай...

 

Отърсва той глава, кафето си допива

и впуска се в борбата със смъртта,

ето, пак е на ръба да рухне,

но сега екипът заедно с Бог

ще се борят  до сутринта, за да спасят

поредната изгубена душа!

 

Посвещавам този недодялан стих на всички работещи  в спешна медицинска помощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...