Медитация
Реших да се калявам, в поза Буда
излязох на терасата, по бански.
Мъжът ми каза : “Мила, ти си луда!”
и псуваше наум - на италиански.
Студено беше само отначало,
но после се отпуснах и ми мина.
Поезията кипна ми по тялото,
терсата бе райската градина.
По въздуха навързаха малини,
усещах под нозете си морето.
Мъжът ми си запържваше сланина -
и пиеше червено Амарето.
Донесе ми терлици и завивка
и каза, че ще търси психолози.
Ядосах се и нервно се развиках,
че ще го гръмна, ако ме тормози.
И все сама решавам, от тогава
кога да се отпускам в поза “ Буда”.
Мъжа ми го завързвам, да не става.
В стомаха му умират пеперуди!
Но знам, че някой ден ще му просветне,
ще дойде на измръзналите плочки
по бански на балкона ще поседне
на минус десет. С лятна гледна точка.
© Деница Гарелова All rights reserved.
