Jul 18, 2020, 12:17 AM

Медуза

  Poetry
836 0 0

Тя се появи,

сред дим, мъгли и лъжи.

На главата ѝ нямаше коси и рози,

а венец от двеста змии отровни.

 

Глас омайващ,

глас подземен,

за моят покой оставаш леден!

Смърт грози всеки подмамен.

 

Очи обсебващи,

около теб човешки статуи,

всички от призраци обладани

и от лъжи обречени.

 

Глас съскащ,

отрова в сърцата разпръзкващ,

огъня на злобата пука и пращи,

но за него глухи остават каменните души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Adrian The Gray Wolf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...