Jul 18, 2020, 12:17 AM

Медуза

  Poetry
835 0 0

Тя се появи,

сред дим, мъгли и лъжи.

На главата ѝ нямаше коси и рози,

а венец от двеста змии отровни.

 

Глас омайващ,

глас подземен,

за моят покой оставаш леден!

Смърт грози всеки подмамен.

 

Очи обсебващи,

около теб човешки статуи,

всички от призраци обладани

и от лъжи обречени.

 

Глас съскащ,

отрова в сърцата разпръзкващ,

огъня на злобата пука и пращи,

но за него глухи остават каменните души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Adrian The Gray Wolf All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...