Медуза

18 июл. 2020 г., 00:17

Поэзия

607 0 0

Тя се появи,

сред дим, мъгли и лъжи.

На главата ѝ нямаше коси и рози,

а венец от двеста змии отровни.

Глас омайващ,

глас подземен,

за моят покой оставаш леден!

Смърт грози всеки подмамен.

Очи обсебващи,

около теб човешки статуи,

всички от призраци обладани

и от лъжи обречени.

Глас съскащ,

отрова в сърцата разпръзкващ,

огъня на злобата пука и пращи,

но за него глухи остават каменните души.