Aug 6, 2010, 11:34 AM

Мегаполис

604 0 0

 

 

                  Тук, в Статън Айлънд,

            сивата ти дреха напомня за прилеп,

                      чието внезапно спокойствие

                   е нарушено от кресливи самоубийци

                                                            в реката.

                            Полицейският патрулен катер

                                        ще се огледа в тебе

                    като жълт емигрант, търсещ препитание

                в преградията - самомнителен и дързък.

          Спасително остава само онова потъване

                 в безконечния сън,

                 с размити контури в бъдещето,

           който цитира Самюъл Дилейни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...