Междусезоние
Замръзнал вятър в локвите.
И преспи - с кал омесени.
Прехапани от слънцето
се ронят бледи пъпките.
В очакване на щъркели,
душата се e свила на кълбо
и тихо стене по отминалата зима.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Замръзнал вятър в локвите.
И преспи - с кал омесени.
Прехапани от слънцето
се ронят бледи пъпките.
В очакване на щъркели,
душата се e свила на кълбо
и тихо стене по отминалата зима.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...