Междусезоние
Замръзнал вятър в локвите.
И преспи - с кал омесени.
Прехапани от слънцето
се ронят бледи пъпките.
В очакване на щъркели,
душата се e свила на кълбо
и тихо стене по отминалата зима.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Замръзнал вятър в локвите.
И преспи - с кал омесени.
Прехапани от слънцето
се ронят бледи пъпките.
В очакване на щъркели,
душата се e свила на кълбо
и тихо стене по отминалата зима.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...