Мелодия в зелено
"Ти имаш време, но на мене
последното ми време изтича..."
(от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю?
Още си в началото на есента.
Хорова песен на птици
в клоните ти звучи.
Думите ти са шепот на листа.
Диханието ти изпълва въздуха
с аромат на цветя.
Устните ти лепнат от сладост,
а ръцете ти разлистват нежност.
Хлорофилът ти блести от щедрост!
Пътят ти до хоризонта е мнооого далече.
Не ми ли вярваш?
Ето ти ключа на Лятото!
Слънцето златен кръг
около тебе чертае...
Долината ти е в зелено.
последното ми време изтича..."
(от писмо)
Накъде си се забързал, Приятелю?
Още си в началото на есента.
Хорова песен на птици
в клоните ти звучи.
Думите ти са шепот на листа.
Диханието ти изпълва въздуха
с аромат на цветя.
Устните ти лепнат от сладост,
а ръцете ти разлистват нежност.
Хлорофилът ти блести от щедрост!
Пътят ти до хоризонта е мнооого далече.
Не ми ли вярваш?
Ето ти ключа на Лятото!
Слънцето златен кръг
около тебе чертае...
Долината ти е в зелено.
© Латинка-Златна All rights reserved.
! Вдъхнала си достатъчно живот в края на Лятото ( му )...
Метафорите, необичайните сравнения са като проблясъци, те просто се случват и зазвучават в мисълта. Пред погледа на автора са едни, пред погледа на различните читатели - с хиляди други лица. Стихът ти е много образен и слънчев, Латинка!
