Mar 18, 2011, 7:05 PM

Memento mori 

  Poetry » Phylosophy
635 0 2

Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.

Високо свети слънце в синевата
и улицата ведро ухае на овощ,
но много малко ù остава на стрелката,
за да удари пак часът на тъмна нощ.

И може би сега е адска жега;
ала след миг стъклото вече е във скреж.
И ледно вятърът студен нашепва:
"Memento mori: Помни, че ще умреш!"

Помни! Но знай, че докато е лято,
растенията гонят съвършенство.
Бъди и ти, бъди като цветята -
живей добре, цъфти в блаженство.

© Кавалер All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има и вечен живот.
    Хубав стих.
  • Хубаво си го казал:- Бъди и ти, бъди като цветята -
    живей добре, цъфти в блаженство.
    Ние сме прашинки които времето ще отвее...Поздрав!
Random works
: ??:??