kesten80 (Кавалер)

Плиска 🇧🇬

е била някога столица на велика държава.
Сега е само автобусна спирка в столицата
на несбъднатите блянове.

kesten80

Poetry » Other

2014-01-16T12:32:08+02:00 907

Тя, аз и безсънието 🇧🇬

Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца: ...

kesten80

Poetry » Other

2013-12-04T14:13:40+02:00 599

Кучешки живот 🇧🇬

Един нещастен плъх пресичаше шосето
за последен път и падна мъртъв.
Секунди по-късно го сграбчи
в гладната си паст
едно бездомно и безпътно псе. ...

kesten80

Poetry » Civic

2013-11-20T20:15:25+02:00 657

Мой малък Париж 🇧🇬

Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра ...

kesten80

Poetry » Love

2013-11-05T10:13:06+02:00 758 2

София, октомври 2013 🇧🇬

Там, по площадите,
някакви хора крещят
и се борят,
лежат по асфалта
и само дето не мрат ...

kesten80

Poetry » Civic

2013-11-03T19:19:25+02:00 541

Слънчогледово момиче 🇧🇬

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта. ...

kesten80

Poetry » Love

2013-07-17T07:51:20+03:00 980 5

Слънчогледово момиче 🇧🇬

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не е нарочно, просто съм такъв.
В душата ми цари безспирна зима,
изпомпва лед сърцето вместо кръв. ...

kesten80

Poetry » Love

2013-07-12T20:58:24+03:00 753 2

Копривщица от паметника на Бенковски, вечер 🇧🇬

~ На българските възрожденци~
Там някъде високо в планината
духът им е все още жив;
където със полите на земята
се сливат нощем небесата ...

kesten80

Poetry

2013-04-07T22:44:23+03:00 737 3

Пролетта през март (версия 2) 🇧🇬

"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива ...

kesten80

Poetry

2013-04-07T10:15:55+03:00 633 2

Пролетта през март 🇧🇬

"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, розова, почти невидима.
Навярно за това си мълчалива ...

kesten80

Poetry » Love

2013-04-02T07:50:36+03:00 713 1

Студентска мечта 🇧🇬

Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна, ...

kesten80

Poetry » Civic

2013-01-13T10:55:41+02:00 803

Недей да сипваш толкова вода... 🇧🇬

Недей да сипваш толкова вода:
ако поливаш много цветето - ще го удавиш.
Нима не го научи ти това?
Нали си градинарка, тъй разправяше...
Не. Май нищо не разбираш. ...

kesten80

Poetry

2012-12-11T11:14:28+02:00 611

Неонеолит 🇧🇬

I.
За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции? ...

kesten80

Poetry

2012-09-13T23:32:56+03:00 612 2

Писмо 🇧🇬

Все още чакам отговор
на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите. ...

kesten80

Poetry » Love

2012-08-22T14:48:24+03:00 989 5

Приказно 🇧🇬

Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.
"Убола се е явно на вретено!" ...

kesten80

Poetry » Other

2012-06-04T09:41:55+03:00 759 2

Сонет за самотата 🇧🇬

След толкова години пак се срещаме
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога, ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2012-06-02T11:21:54+03:00 686 1

Изгубен в погледа 🇧🇬

Понякога се вглеждам във очите ти,
където се изгубвам неусетно.
Със блясъка си тайнствен ме отвличат
в пространството си синьо, едноцветно.
"Понякога" е доста относително - ...

kesten80

Poetry » Love

2012-05-31T20:57:44+03:00 839 1

Крал 🇧🇬

На главната алея той е крал,
каквото и да казват хората.
Наметнат с вехт, протрит парцал,
той пее песни за историята,
за щастието, за красотата, ...

kesten80

Poetry » Civic

2012-05-22T12:10:22+03:00 729 4

Картина 🇧🇬

Прохладна вечер. Пълнолуние.
Небе обсипано с звезди.
Две тъмни фигури. Безсъние.
И нежен валс за фон звучи.
Прохладна вечер. Тишина. ...

kesten80

Poetry » Love

2012-04-19T23:45:52+03:00 674 1

Една илюзия 🇧🇬

Седим на два фотьойла във викториански стил
подобно на велики генерали
и всеки поглед в другия е впил,
и брои безбройните на вид медали.
Седим във стаята затихнала и бяла ...

kesten80

Poetry

2012-02-03T23:53:31+02:00 609

Сняг 🇧🇬

Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено ...

kesten80

Poetry » Landscape

2011-10-16T17:32:19+03:00 781 2

За еднорозите... 🇧🇬

Когато еднорогът изгуби своя рог,
той се превръща във проста кобила.
Защо се предаде пред тоз свят жесток,
изгуби мечтите си, своята сила?
Защо предпочете да бъдеш кокошка, ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-07-19T23:08:28+03:00 788 5

Синя страст 🇧🇬

Морето, зная, синьо е на цвят,
а за сърцето казват,
че изпомпва във червено.
Защо тогава всеки път, когато
отправя своя поглед устремен ...

kesten80

Poetry » Love

2011-07-01T13:24:21+03:00 793 2

Момичето с аления шал 🇧🇬

По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.
Лицата им разглеждам, но не забелязвам, ...

kesten80

Poetry » Love

2011-04-29T23:29:58+03:00 768 2

Писмо 🇧🇬

Писмо
Навън е нощ. Луна бледнее.
И всички вече тихо спят.
Сънуват хората – сънят си грее
в студения бетонен град. ...

kesten80

Poetry » Love

2011-04-10T22:32:58+03:00 895 2

Балон с мечти 🇧🇬

Аз съм балон, но, вместо с хелий,
съм пълен с хиляди мечти.
Издигам се към облаците бели,
там, дето слънцето блести.
На бледото ми алено лице ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-04-07T19:41:54+03:00 854

На майка ми 🇧🇬

Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...

kesten80

Poetry » Odes and poems

2011-03-23T19:13:31+02:00 1.1K 1 4

Прегръдка 🇧🇬

Обичам всяка сутрин лятна
да се събуждам с тебе под ръка,
със аромата ти приятен:
букет уханен пролетни цветя.
Обичам всеки обед зноен ...

kesten80

Poetry » Love

2011-03-20T12:41:30+02:00 1.1K 3

Memento mori 🇧🇬

Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.
Високо свети слънце в синевата ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-03-18T19:05:18+02:00 907 2

На лъжеприятелите 🇧🇬

Изживей
милиони прекрасни моменти
с човек, но добре запомни:
на него му стига
едва едно зло ...

kesten80

Poetry » Other

2011-03-17T06:54:06+02:00 872 2

Един пролетен ден 🇧🇬

О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце. ...

kesten80

Poetry » Landscape

2011-03-15T18:57:46+02:00 846

На Стела 🇧🇬

Познавах аз едно момиче
с красиво име на звезда,
на слънце весело с очите,
с характер хладен на луна.
Със силна светлина искреше ...

kesten80

Poetry » Other

2011-03-11T19:15:16+02:00 1.3K 2

Миниатюра: Поетична смърт 🇧🇬

Въже от блянове изплетох
и вързах го на примка.
Нахлузих я и се обесих...
Поне умрях с усмивка!

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-03-09T11:36:16+02:00 924 2

Трагедия! 🇧🇬

В събота бях на рожден ден.
И стана нещо ужасно -
мислех, че всичко е наред
и прекарасно
и че няма да има проблем, ...

kesten80

Poetry » Humorous

2011-03-06T21:26:38+02:00 867

Различен 🇧🇬

Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-02-24T00:49:16+02:00 916 4

Дом 🇧🇬

Два мънички фотьойла, масичка, диван
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.
Висок, кафяв, масивен дървен гардероб ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2011-01-18T11:58:15+02:00 727 1

Слепота 🇧🇬

Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2010-12-30T08:09:10+02:00 1K 5

Зимна нощ 🇧🇬

Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!
Небето е покрито с черни ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2010-12-21T00:14:34+02:00 1K 2

Шило 🇧🇬

За
да
пад
неш
в ...

kesten80

Poetry » Love

2010-12-12T21:25:36+02:00 764 3

Ergo sum 🇧🇬

Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах - ...

kesten80

Poetry » Philosophical

2010-12-09T09:08:55+02:00 844 3