Sep 5, 2021, 7:43 AM  

Мераци 

  Poetry » Humour
381 1 7

Погледът му ме пронизва,
кат' губерка селска чушка.
И вѝдя ли го сàмо, искам
като лют пипер да го изпукам.

Ръцете му – силни и здрави,
владеят изкуството на мотиката.
И хич няма какво да се бави,
а да ми прекопава градинката.

Като розов домат червенея,
и потя се измежду стъблата,
докато мълчаливо копнея
да ме направи на салата.

Морковите чак, от срам,
в земята ще забият тяло,
в градината ако остане сам,
че така ми се е... докопало.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??