Мераци
Погледът му ме пронизва,
кат' губерка селска чушка.
И вѝдя ли го сàмо, искам
като лют пипер да го изпукам.
Ръцете му – силни и здрави,
владеят изкуството на мотиката.
И хич няма какво да се бави,
а да ми прекопава градинката.
Като розов домат червенея,
и потя се измежду стъблата,
докато мълчаливо копнея
да ме направи на салата.
Морковите чак, от срам,
в земята ще забият тяло,
в градината ако остане сам,
че така ми се е... докопало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
