Jan 8, 2023, 5:47 PM

Меркантилна лудост

  Poetry
487 1 3

Ще тънем във калта, ще тънем още,

защото сме създали адски транс.

Безмерна алчност, потопена в пошлост

е филмът ни – житейският каданс.

 

Навярно трудно е да бъдем честни,

пред собствените думи и дела?

Аз зная, мъчно е, хич не е лесно,

душите ни да са на светлина.

 

Тогава ще изпъкнат наш`те язви –

това което крием с дива страст.

Как липсва доброта и че е празно,

а ние тъпчем вещи във захлас.

 

И няма да се осъзнаем – жалко!

Кажете ми, че истински греша!

Докато смятаме, че все е малко,

ще гнием в тоя бяс на лудостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...