Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни,
пред собствените думи и дела?
Аз зная, мъчно е, хич не е лесно,
душите ни да са на светлина.
Тогава ще изпъкнат наш`те язви –
това което крием с дива страст.
Как липсва доброта и че е празно,
а ние тъпчем вещи във захлас.
И няма да се осъзнаем – жалко!
Кажете ми, че истински греша!
Докато смятаме, че все е малко,
ще гнием в тоя бяс на лудостта!
© Данаил Таков Всички права запазени
пред собствените думи и дела?"