pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
Mar 21, 2015, 8:24 AM

Метафора

628 0 6

 

 

 

                     М Е Т А Ф О Р А

 

 

 

Щастливи ли сте? Точно в  този ден

ви питам. За щастлив е обявен.

И пролетта довечера сме чакали...

 

Не гледайте към слънцето разплакано.

Метафора в живота, без съмнение,

е неговото днешно затъмнение.

 

 

 

20.3.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Безрадостност и болка - това е времето ни. Но колко от нас са готови за промяна? Страхът е като слънчевото затъмнение. Не мислиш ли?
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    тъжно е когато и слънцето не ни усмихва
    а щастливи се почувстваме в покоя на нощта..
    и изтичайки във времето животът ни утихва
    в безрадостност и болка изпълващи света...

    ех, мила Мария... до болка
    си права..
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Тъжната наша действителност...
    Дали се променя със стихове?
    Благодаря, че се поспря и коментира!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Много актуално и тъжно послание съдържа тази метафора за живота!
    Поздрави за оригиналната идея и отличната реализация! С малко думи
    всичко е казано за нашата съвременна действителност!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    "ЧЕ ЛАМПАТА УБИВА ПЕПЕРУДИТЕ" - ето още една житейска метафора, подарена ми от теб. Благодоря за авторското допълване и преливане, Доче!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0