МЕТАМОРФОЗА
Мечтата срещнала веднъж реалността,
погледнала я и попитала с почуда:
– Защо, любезна, си помръкнала така?
Преди сияйна бе, красива, просто друга...
– Да, мила моя, преди време бях различна –
горчиво се усмихнала в ответ реалността.
– Причината е иронична и типична:
сега реалност съм, тогава също бях мечта...
© Атанас Димитров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
