Метаморфоза
И понеже от година,
тази напаст, се не дава,
та китайската ваксина,
аз реших да си поставя.
Четох много, дълго рових,
уж за да се информирам –
ковид, чипове, отрови,
все от нещо ще умирам.
Мина някак, без проблеми
и преди да ме сгълчите,
ще ви кажа, май след време,
ми се дръпнаха очите.
Моят мъж ориз нагъва,
готвенето - улеснено.
Само нещичко ме спъва
страшно ми е притеснено.
Котките и двете тлъсти,
кучето – бифтеци шета,
тайничко облизвам пръсти
и рецепти в интернета,
търся за месо с бамбуци
и ги меря, уж нехайно,
а китайските папуци,
вече си ги нося, трайно.
Комунизма го въведох,
в малката ни скромна къща,
а лицето – жълто, бледо,
май в китайка ме превръща.
Та от както ме убоде,
там сестрата, туй се случи –
в нас властта е на народа –
карате мъжът ми учи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Не, Пепи, ядем патица по пекински, пиле с бамбук и черни гъби, пържен сладолед и разбира се ориз. 
