Mi dispiace – Съжалявам
Последвай мраморните плочки
(площадът ни е стар, нали?),
преброй до пет, едната е нащърбена,
ужасно е, когато завали...
Там, в дъното е масата,
кафето идва със зелен бонбон
и малка кифличка… канелена
лъжички няма – само клон
във чашата ти упорито бърка.
Отпий със побледнели устни
(без друго ти е много захарта),
перо от гълъб дразни ти очите
и кихаш от дъждовната вода.
От мокър вестник буквите се стичат
и теменужено обагрят ти ръцете.
Приличаш на разсърдена дъга,
а аз – на тихо лунно цвете.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
