Миг
Лутам се пак без път и посока,
уморена от прашното минало,
наранило сърцето жестоко,
с мъки хиляди в него застинали.
Ако мога назад да се върна,
там, където останаха спомени,
искам само веднъж да те зърна,
да прегърна мечтите прогонени.
Да целуна поне за последно
тези устни, горещи и парещи,
след това нека да се превърна
във искрите на огън изгарящи.
Нека още за малко, за миг поне,
да усетя докосване, ласка,
да усетя, че има във мен сърце,
да захвърля жестоката маска.
Само миг остани, само толкова,
този кратък отрязък от време
ще приспи в мен завинаги болката,
своя път пак напред ще поема...
© Люба Георева All rights reserved.
