Jul 13, 2008, 10:54 PM

Миг от самота

  Poetry » Love
1K 0 3

Миг от самота - в съня ми тихо спиш до мен.

Топлината ти усещам пак, макар за малко

тъжно време.

Тъмнината ме покрива цяла - чак крилата

ми повяхват.

Уморена търся своя смях, в свят безвкусен и суетен.

         Летях ли аз преди?!

... във време старо - вече необхватно.

Търся те в кристалните сълзи,

но няма те до мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...