Миг сълзеумиране
Залутах се. И казах ти: Ще те напусна.
Сърцето ми пое в посока друга.
"Не си отивай" - молеха ме устните -
"Животът ми без теб ще е за лудо".
Обърнах се. За миг. Егоистично
погледнах те. С безкрайно неразбиране.
Очите ти затрепкаха звездично
с издаен блясък - миг сълзеумиране.
Докоснах те. Не можех да допусна
да тръгна, без дори да се ръкуваме,
а спомените лудо запрепускаха
на бърз каданс в неискано сбогуване.
Прескочи на сърцето ми синкопът,
щом чух (уж чаканото толкова) "иди си"...
Но как да тръгна? Ти си ми животът.
И смисълът на всичкото ми... ти си.
© Мая Попова All rights reserved.
