Aug 7, 2015, 12:13 AM

Мигновение

  Poetry
737 0 1

Между две вселени -

дъх разстояние.

Време -

пространство между

мигла и сълза.

Аз в отрязъка между тях.

Чакам чудото.

Идва.

На гърба на луната.

Свири вятърът -

влюбена флейта.

Една малка принцеска

дипли полите си,

още малко ще слезе.

Чакам чудото.

Да ни направи добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "
    Между две вселени -
    дъх разстояние."

    Това е мигновение!!!...
    Поздравления!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...