Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда.
Не думите, с които ми отвръщаш.
Не и очите, които всичко в мен четат.
Не косите, във които обожавам да се будя.
Не и гласа ти, водещ до полуда.
Това, което ще ме облече в печал.
Вълшебството, което ще изгубя
е мига преди да те целуна.
© Ивайло Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
