Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда.
Не думите, с които ми отвръщаш.
Не и очите, които всичко в мен четат.
Не косите, във които обожавам да се будя.
Не и гласа ти, водещ до полуда.
Това, което ще ме облече в печал.
Вълшебството, което ще изгубя
е мига преди да те целуна.
© Ивайло Василев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
