Мила, отпусни се

Буря си
и Вселена!
Не винаги 
засмяна,
но пък -
истинска!

Намирам си
място да заема,
и май, 
че стига ми,
на пук,
че си изискваща!

Но зная, 
че е за доброто!
Напасване
необходимо!
Внимавай
моля,

нося ти 
сърцето си!

Пази го от
изгасване,
то следва
Божията воля!

И ще бъдеш
толкова щастлива!
Обещавам мила!
Отпусни се
и любовта си
събуди си!

Ще бъдеш 
най-желана,
честичко засмяна,
ще излекувам
всяка рана
със целувка!

Силен съм,
ще си почиваш,
няма нужда
да се бориш,
нито пък 
със мен да спориш!

Говорим
на един език!
Тревогата 
си остави
и се усмихни!
Нали?

Ще видиш,
май ще ти хареса,
да те нося на ръце,
да си принцеса!
"Мило" кажеш ли
и съм готов!

Господар ще бъда,
но и роб!
Не до гроб,
но във рая ще живеем,
знаем -
можем да се смеем!

Нека бъде 
този фокуса!
Вместо 
да си свиваме сърмите,
нека влюбено
се гледаме в очите!