Минало
Мъгла от безнадежност ме бе покрила,
болката гнездо в сърцето ми бе свила,
неизменна спътница ми беше самотата,
единствена приятелка ми бе сълзата.
Бях забравила какво е да бъдеш щастлив,
какво е да те обичат
и да чувстваш, че летиш.
Всяка моя мисъл и движние
бяха твое отражение.
Падах и се съвземах толова пъти...
Вече не помня гласа ти.
И се предадох.
Но не съм победена.
Сама се отказах от теб.
Всички мостове между нас изгорих.
Болеше, но го сторих.
Бъди щастлив!...
© Юлия Петрова All rights reserved.
