Минало
Мъгла от безнадежност ме бе покрила,
болката гнездо в сърцето ми бе свила,
неизменна спътница ми беше самотата,
единствена приятелка ми бе сълзата.
Бях забравила какво е да бъдеш щастлив,
какво е да те обичат
и да чувстваш, че летиш.
Всяка моя мисъл и движние
бяха твое отражение.
Падах и се съвземах толова пъти...
Вече не помня гласа ти.
И се предадох.
Но не съм победена.
Сама се отказах от теб.
Всички мостове между нас изгорих.
Болеше, но го сторих.
Бъди щастлив!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Петрова Всички права запазени
