30.10.2007 г., 10:40 ч.

Минало 

  Поезия
937 0 10
 

 

Мъгла от безнадежност ме бе покрила,

болката гнездо в сърцето ми бе свила,

неизменна спътница ми беше самотата,

единствена приятелка ми бе сълзата.

Бях забравила какво е да бъдеш щастлив,

какво е да те обичат

и да чувстваш, че летиш.

Всяка моя мисъл и движние

бяха твое отражение.

Падах и се съвземах толова пъти...

Вече не помня гласа ти.

И се предадох.

Но не съм победена.

Сама се отказах от теб.

Всички мостове между нас изгорих.

Болеше, но го сторих.

Бъди щастлив!...

© Юлия Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??