Jul 16, 2006, 8:29 PM

Минало-бъдеще 

  Poetry
787 0 9
Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.
Загубила се бях във теб,променях се,
обичах всичко твое на света.
Кръвта ми все бушуваше във вените
от погледа ти,а аз не можех да я спра.
В един момент светът се срина!
Прогледнах изведнъж и онемях -
край мене твоята любов премина,
отмина мълчаливо и не спря... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??