Oct 10, 2010, 12:20 PM

Минава...

  Poetry
1.3K 0 8

***

Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак.

Хареса ми дотолкова да бъда
непреходна, без чуждов похлупак.
Без детството си щях да съм недъга.
Запазих го до мъдрост чак.

Оттук все мога да слепея
за другостите в този свят.
По-лесно е, когато не умея.
По-трудно е... да бъда враг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук, сии
    Не се захващай с трудното
  • И без да те описвам
    теб те нямаше...
    Но няма да разпитвам
    за минутите, в които някъде
    далече си била...
    Завръщаш се- това е малко чудо.
    С прекрасен стих.
    От мен добре дошла!
  • харесах адски много
  • Хареса ми твоя изказ!
    Много добър стих!
    Поздрави!
  • Ами отдавна не съм ви притеснявала...време беше! /:-D

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...