10.10.2010 г., 12:20

Минава...

1.3K 0 8

***

Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак.

Хареса ми дотолкова да бъда
непреходна, без чуждов похлупак.
Без детството си щях да съм недъга.
Запазих го до мъдрост чак.

Оттук все мога да слепея
за другостите в този свят.
По-лесно е, когато не умея.
По-трудно е... да бъда враг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук, сии
    Не се захващай с трудното
  • И без да те описвам
    теб те нямаше...
    Но няма да разпитвам
    за минутите, в които някъде
    далече си била...
    Завръщаш се- това е малко чудо.
    С прекрасен стих.
    От мен добре дошла!
  • харесах адски много
  • Хареса ми твоя изказ!
    Много добър стих!
    Поздрави!
  • Ами отдавна не съм ви притеснявала...време беше! /:-D

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....