10 окт. 2010 г., 12:20

Минава...

1.3K 0 8

***

Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак.

Хареса ми дотолкова да бъда
непреходна, без чуждов похлупак.
Без детството си щях да съм недъга.
Запазих го до мъдрост чак.

Оттук все мога да слепея
за другостите в този свят.
По-лесно е, когато не умея.
По-трудно е... да бъда враг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук, сии
    Не се захващай с трудното
  • И без да те описвам
    теб те нямаше...
    Но няма да разпитвам
    за минутите, в които някъде
    далече си била...
    Завръщаш се- това е малко чудо.
    С прекрасен стих.
    От мен добре дошла!
  • харесах адски много
  • Хареса ми твоя изказ!
    Много добър стих!
    Поздрави!
  • Ами отдавна не съм ви притеснявала...време беше! /:-D

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...