10 окт. 2010 г., 12:20

Минава...

1.3K 0 8

***

Сега да ме опишеш, че ме няма,
из минало ще плисна като мрак.
По снимките не толкова голяма,
аз маските ще ти гадая пак.

Хареса ми дотолкова да бъда
непреходна, без чуждов похлупак.
Без детството си щях да съм недъга.
Запазих го до мъдрост чак.

Оттук все мога да слепея
за другостите в този свят.
По-лесно е, когато не умея.
По-трудно е... да бъда враг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук, сии
    Не се захващай с трудното
  • И без да те описвам
    теб те нямаше...
    Но няма да разпитвам
    за минутите, в които някъде
    далече си била...
    Завръщаш се- това е малко чудо.
    С прекрасен стих.
    От мен добре дошла!
  • харесах адски много
  • Хареса ми твоя изказ!
    Много добър стих!
    Поздрави!
  • Ами отдавна не съм ви притеснявала...време беше! /:-D

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...