МИНИАТЮРИ
*
Слизащите стъпала се качват
към своето завръщане надолу,
към края и началото...
Качваш се, докато слизаш.
*
Под старата камбанария
самотна се вие и върже грозде
стара асма.
Чу ли гласа на камбаната в нея?...
*
Изпратих слънцето да си почива
зад облаци и хоризонти.
Червеното небе е вече сиво -
Музиката на живота.
*
Въздиша морето, вълна след вълна...
Стон на русалка по ранина,
или полъх на вятъра?...
*
С любов в живота всичко се постига,
без нея всичко се руши.
Понякога една усмивка стига
да стопли нашите души.
*
Небето е спокойно и безкрайно.
Но отвъд не знаеш
колко мъка крие,
колко битки,
колко тайни...
*
Толкова съм уморена.
Нямам сили
даже да простена.
*
Танцува в душата ми пламъче – свещ.
Светло ми е, не ме е страх.
Моля, Обич, в моя миг да спреш,
в теб да отпочина не можах.
*
Деняг се ражда през нощта,
нощта осъмва в тъмно.
*
Падна слънцето и се удари,
небето в миг поаленя,
окъпа се в пожари.
*
Не мисли, а чувствай.
Ще живеем по-щастливо,
когато чувстваме с ума
и мислим със сърцето си.
© Албена Стефанова All rights reserved.