23.09.2009 г., 20:12

Миниатюри

560 0 1

МИНИАТЮРИ

 

*

Слизащите стъпала се качват

към своето завръщане надолу,

към края и началото...

Качваш се, докато слизаш.

*

Под старата камбанария

самотна се вие и върже грозде

стара асма.

Чу ли гласа на камбаната в нея?...

*

Изпратих слънцето да си почива

зад облаци и хоризонти.

Червеното небе е вече сиво -

Музиката на живота.

*

Въздиша морето, вълна след вълна...

Стон на русалка по ранина,

или полъх на вятъра?...

*

С любов в живота всичко се постига,

без нея всичко се руши.

Понякога една усмивка стига

да стопли нашите души.

*

Небето е спокойно и безкрайно.

Но отвъд не знаеш

колко мъка крие,

колко битки,

колко тайни...

*

Толкова съм уморена.

Нямам сили

даже да простена.

*

Танцува в душата ми пламъче – свещ.

Светло ми е, не ме е страх.

Моля, Обич, в моя миг да спреш,

в теб да отпочина не можах.

*

Деняг се ражда през нощта,

нощта осъмва в тъмно.

*

Падна слънцето и се удари,

небето в миг поаленя,

окъпа се в пожари.

 *

Не мисли, а чувствай.

Ще живеем по-щастливо,

когато чувстваме с ума

и мислим със сърцето си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...