23.09.2009 г., 20:12 ч.

Миниатюри 

  Поезия » Философска
369 0 1

МИНИАТЮРИ

 

*

Слизащите стъпала се качват

към своето завръщане надолу,

към края и началото...

Качваш се, докато слизаш.

*

Под старата камбанария

самотна се вие и върже грозде

стара асма.

Чу ли гласа на камбаната в нея?...

*

Изпратих слънцето да си почива

зад облаци и хоризонти.

Червеното небе е вече сиво -

Музиката на живота.

*

Въздиша морето, вълна след вълна...

Стон на русалка по ранина,

или полъх на вятъра?...

*

С любов в живота всичко се постига,

без нея всичко се руши.

Понякога една усмивка стига

да стопли нашите души.

*

Небето е спокойно и безкрайно.

Но отвъд не знаеш

колко мъка крие,

колко битки,

колко тайни...

*

Толкова съм уморена.

Нямам сили

даже да простена.

*

Танцува в душата ми пламъче – свещ.

Светло ми е, не ме е страх.

Моля, Обич, в моя миг да спреш,

в теб да отпочина не можах.

*

Деняг се ражда през нощта,

нощта осъмва в тъмно.

*

Падна слънцето и се удари,

небето в миг поаленя,

окъпа се в пожари.

 *

Не мисли, а чувствай.

Ще живеем по-щастливо,

когато чувстваме с ума

и мислим със сърцето си.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??