Ноември
Ноември взема от очите сълзи
и вали с цвят на тишина
малки капки зряла сладост.
Крием се по дъждостишия,
прегърнати пием топла есен.
И събираме ноември в любов.
Миниатюра
Събирам се в сълза.
Пиша се в стих.
Притихвам в обичане.
Случвам се в струните на китара.
В топли очи се случих. С любов.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
© Ванко Николов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
