Мираж
Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко,
вървя, затъвам, падам, вътре ме гори
и влача се, но надалеч е хоризонта,
стаил сиянието на мечтаните очи...
Очи затварям, паднала, без сили,
"Това е краят" - в отчаяние шептя,
за миг... мираж през парещите мигли -
съзирам аз оазиса, пред мен, мечтан...
Сред буйната растителност във него,
приседнал там - до животворната вода,
ме чакаш ти, любими... Искам с тебе
поне за миг да бъда... После да умра...
Завръщаш ме във рая на живота,
потъвам в езерото твое, на страстта,
запалвам на очите твои в хоризонта,
безумието мое - огъня на любовта.
Изпий ме, вместо слънцето пустинно,
във огъня на любовта до пепел ме гори,
изтръгвай и последната ми капка сили
и твоя сянка сред пустинята ме направи...
****
Трепти във мараня далечината,
далече съм от твоите очи
и хоризонтът се отдалечава,
от тишина пустинята ечи...
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко,
вървя, затъвам, падам, вътре ме гори
и влача се, но надалеч е хоризонта,
стаил сиянието на мечтаните очи...
Очи затварям, паднала, без сили,
"Това е краят" - в отчаяние шептя,
за миг... мираж през парещите мигли -
съзирам аз оазиса, пред мен, мечтан...
Сред буйната растителност във него,
приседнал там - до животворната вода,
ме чакаш ти, любими... Искам с тебе
поне за миг да бъда... После да умра...
Завръщаш ме във рая на живота,
потъвам в езерото твое, на страстта,
запалвам на очите твои в хоризонта,
безумието мое - огъня на любовта.
Изпий ме, вместо слънцето пустинно,
във огъня на любовта до пепел ме гори,
изтръгвай и последната ми капка сили
и твоя сянка сред пустинята ме направи...
****
Трепти във мараня далечината,
далече съм от твоите очи
и хоризонтът се отдалечава,
от тишина пустинята ечи...
© Мила Нежна All rights reserved.
