Aug 19, 2013, 1:53 AM

Мираж

  Poetry » Other
786 0 1

МИРАЖ


Да усещаш мириса на морето и да знаеш,

че никога няма да достигнеш дълбините му.

Неговите вълни да се разбиват

в големите скални върхове,

а сърцето ти да се пречупва на две

и всичко да ти е така необяснимо...


Да виждаш как светлината на луната

подарява надежда на всички хора

и да знаеш, че няма да си като нея.

Да имаш приспособителни мечти,

да очертаваш нови пътища

и да знаеш, че нищо не правиш.

Калта и прахта по улиците

да изпитват съжаление към теб...


Да мислиш за пъстрото поле,

да разсъждаваш върху отминалото време

и същевременно нищо да не казваш.

Да търсиш внимание от "непоносимите",

да прегръщаш несъществуващи тела,

да пееш във вихъра на страстта балади

и какво ли още не...

Само и единствено, за да потърсиш утеха...


Уморих се от всичко това!

Искам само да живея спокойно...

Да усещам мириса на морето,

да виждам надеждата на луната

и да разсъждавам като нормален човек.

Толкова много ли искам?

Като глас в пустиня е моя живот...

Като сърце без кръв са моите мечти...

Като стрък без лист е моята душа...


Изгубен в неизвестни пространства,

аз летя... Летя и живея...

Живея и крепя полумъртвото си тяло.

Само полъхът на вятъра ме разбира,

защото съм като него - мираж,

който оставя незабележими следи,

виждащи ги онези същества,

на които Бог е дал душа и сърце...

Истинска душа. Истинско сърце.


Тук е мястото да поставя многоточие,

защото запетайката, макар поставена -

винаги ме връща обратно в пепелта...


Янислав Иванов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янислав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...