Oct 6, 2017, 10:57 AM

Мираж 

  Poetry » Love
408 0 4

 

 

Не, няма да те пусна да си тръгнеш, 

като мираж край мен се завъртя.

С очи разпитвам всичките наоколо

сън ли беше или те видях?

И тази сладостна усмивка,

и тя ли ми се привидя?

И зъбите ревниво хапещи 

врата ми с вдигната коса!

По дяволите!

Няма как да го сънувам.

Усещам още тръпнещия вкус. 

Опиянена съм от твоето ухание 

секунда-спомен и разтърсващ миг.

И все пак като мъгла ми е.

И в тъмното протягам пак ръка,

и мислено се връщам там на мястото,

и търся жадно твоята следа.

Обеща ми и отново върна се,

нахлу във моята душа,

за да оставиш само сухи стърнища,

без даже и следица от вода...

 

 

 

 

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??