Мираж
Не, няма да те пусна да си тръгнеш,
като мираж край мен се завъртя.
С очи разпитвам всичките наоколо
сън ли беше или те видях?
И тази сладостна усмивка,
и тя ли ми се привидя?
И зъбите ревниво хапещи
врата ми с вдигната коса!
По дяволите!
Няма как да го сънувам.
Усещам още тръпнещия вкус.
Опиянена съм от твоето ухание
секунда-спомен и разтърсващ миг.
И все пак като мъгла ми е.
И в тъмното протягам пак ръка,
и мислено се връщам там на мястото,
и търся жадно твоята следа.
Обеща ми и отново върна се,
нахлу във моята душа,
за да оставиш само сухи стърнища,
без даже и следица от вода...
© Весела Маркова All rights reserved.
