NewClearFear (Георги Димов)
29 384
Mar 8, 2009, 4:27 AM

Мишлета... 

  Poetry » Other
731 0 4

 

 

 

 

Късно следобед, почти вечерта
се спусна гъста мъгла над града
на морските свинчета, които
дрънкаха с звънчета, носейки се
по течението, търсейки спасението
в на шефа одобрението.

Малките им фенерчета блещукаха,
докато се лутаха из тесните лабиринтчета,
застлани с червени килимчета, водещи
към пълни чинийки в техните
собствени тесни бетонни кутийки.

Белите мишлета бяха неспокойни
и завиждаха на морските свинчета
за техните звънчета сладкопойни
и в опити безбройни до тях да се докопат,
се научиха да тичат бързо, ала без да тропат.

Апатията е превзела сивите мишки
и веч не кършат пози и не правят фасончета.
Животът бе дарил ги с пришки и изгорели бушончета.
И на малки котлончета забъркваха гозбички,
за да нахранят със “малкото” своите рожбички.

Прилепите вече не пиеха кръв
и бяха забравили как да летят.
И пристягаха с връв своите ръчички,
чиито вени бодяха с иглички,
Зарад’ крилете те бяха ангели,
макар и пропаднали в очите на всички.

Тук-там се мяркаха плъхове,
с муцуни раздрани, гръбнаци извити кат лъкове,
измършавели ликове, съсухрена кожа, нокти начупени
и зъби избити, стомаси забравили, че могат да бъдат сити.


Изведнъж!!!
Мъглата заплака и донесе дъжд...

© Георги Димов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??