Apr 2, 2007, 10:32 PM
Мисли
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола
е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.
Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола
е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.
Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво!
-
Често ме спохождат и мен подобни мисли. Но май е по-добре да идват и такива, отколкото никакви.
Поздрави, Нели!!! -
Много ми хареса Нели!
Поздравявам те и за този стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
