Nelsan (Нели Вангелова) Nelsan (Нели Вангелова)
9 259
Apr 2, 2007, 10:32 PM

Мисли

  Poetry
740 0 3
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.

Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола

е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.

Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0