Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
2.04.2007 г., 22:32 ч.

Мисли 

  Поезия
579 0 3
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.

Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола

е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.

Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??