Мисли
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола
е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.
Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола
е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път.
Надеждата - илюзия красива
ни тласка към поредния завой.
Със тези мисли тихичко заспивам.
Сънувам сняг... поле... и миг покой.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
