Понякога се чувствам сам.

Когато някой ме обиди –

и той ще е приятел – знам...

понякога се чувствам сам.

Когато си отидат двама млади

от собствените си ръце;

а аз като децата им съм сам,

болката им в моите  гърди

нейде там се е стаила! 

Честичко се чувствах сам –

все по-рядко  ми се случва.

Дали  от твърдост закърнях

или от сила вече нямам чувства...?

Скоро може би разбрах  -

всичко тука е на пусто.

Сам съм, с моя собствен грях.

Като вятър сам препусках.

Спрях! 

Само  с Бога  оживях!

Няма Той да ме напусне,

няма Той да ме напусне!

Сърцето  тягостно се свива,

някой нейде си отива.

Истина е – като стара песен...,

а светът е пак чудесен!

И макар земята да трепери –

пак на себе си съм верен,

пак осъждан ще обичам,

та макар живота да изтича.

Дните се отронват в суета

и суетни минути в миг отлитат.

И моите пропуснати лета

и разпилените ми зими -

те не са молитва,

те са суета.

Докато решавахме проблемите

живота ни изтичаше - и нищо.

От страхове и грижи запленени

трудовете ни оказаха се бивши.

Ненавиждахме се, вместо да обичаме,

плюехме дори и срещу вятъра...

Оплаквахме се, искахме, заричахме -

живота си превърнахме в театър.

**********************************

Обичам зимата.

За мене тя е кротост, обвита в чистота;

забулена е от мъглата на покоя.

И там дълбоко в нейните недра

изстива в мен онази лятна жар,

която караше кръвта ми да кипи;

от есенната кал,

останала по моите нозе, в душата ми -  

пречиствам се.

Зимите са тихи и добри,

дори студът е сребърен и чист....

И аз мълча замислен,

почивам, не говоря, за никъде не тръгвам.

Единствено душата ми е топла,

и аз живея с тази топлина....

Зимите са тихи и добри; тихи, много тихи...и добри!