Mar 17, 2013, 11:14 AM

Мисли около Сирни заговезни

  Poetry
1K 0 15

 

МИСЛИ ОКОЛО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

 

 

Остарях. Изведнъж и внезапно.

А изобщо не бях го предвидил.

Просто след парещо лято

ме грабна нечакана зима.

А есента. Есента ме подмина.

 

Но съм жив. Макар и напук

на всяка природна повеля.

И няма да тръгна оттук 

точно във тази свещена неделя,

когато се моли за прошка всеки юмрук.

 

Коленичил, аз ще целувам ръката

и на тези, на които съм сторил беда,

и на другите, дето не ме разпознаха,

и влюбени във суетата не разбраха,

че зарад тях не сетих есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Голям си! Дори и за това , че поиска прошка и от Никифоров.Но той ни приема , ни предлага.Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрав, Ачо!
  • Да,това е идеята на този ден. Жалко за хубавия сезон.
    А някои прескачат и по-големи периоди,други си тръгват още през пролетта.Несправедливо и жестоко! Голям е смисълът на прошката.
  • Искрен финал! Хареса ми!
  • Евалла и за стиха и за коментарите!
    Голям си, Ачо!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...